Археологически новини от Магурата
Екипът на Archaeologia Bulgarica влезе в една от най-големите и най-интересни пещери в България – Магурата, за да покаже и коментира последните заключения от археологическите проучвания там. Българо-американски екип от учени е изследвал кремъчни фрагменти, кости и следи от огнища, преди да направи извода, че най-старите следи от обитаване на пещерата са от 50 000 г. пр. Христа.
Радиовъглеродното датиране пък доказва, че рисунките с гуано от прилепи може да са създадени най-рано 5000 г. пр. Хр. „Но има и други, направени с охра – според някои изследователи те са от късния халколит“, добавя археологът Ивайло Крумов, директор на Историческия музей в Белоградчик. Пак той показва пред камерата на Archaeologia Bulgarica изображението на халюциногенна гъба, вероятно използвана в праисторически ритуали на територията на пещерата.
Засега е сигурно само, че изследванията и разкопките би трябвало да продължат, защото Магурата има още тайни за разгадаване.
