Хераклейският конник – послание върху монети
Ездачът Александър Велики си съперничи с императорите върху парите на покорените от Рим македони
Христина Иванова – Анаплиоти
Фигурата на Мадарския конник неслучайно остана върху монетите ни и след въвеждането на еврото в България. За жителите на региона, където се извисява този скален паметник, това ще продължи да бъде повод за гордост и в по-обширните предели на циркулация. Но могъщият символ на конника е бил значим столетия преди създаването на българската държава и резултатите от разкопките в Хераклея Синтика го потвърждават.
Тук не става дума само за изображенията на Тракийския херос върху оброчни плочки и други артефакти, познати от обекти в цялата страна. В антична Хераклея Синтика откриваме конника и върху най-масово разпространените монети. А чрез проследяване на промените в образите върху тях можем да анализираме дали и как местната общност е съхранявала своята идентичност след присъединяването към по-голямата държавна система на Рим.
Хераклея Синтика се е намирала на стратегическо място между Егейско море и вътрешността на Балканите (включително Тракия), които свързвала чрез р. Струма. Значимостта на местоположението ѝ забелязваме в малките и редки римски емисии на града с определящата легендата ΕΠΙ СΤΡΥΜΟΝΙ – на р. Стримон (фиг. 1). Въпреки близостта до Тракия, този основан от Филип II град се самоопределял като принадлежащ към древна Македония и монетните находки пряко го отразяват.
В ранните години след римското завладяване и основаването на провинция Македония градове като Амфиполис и Тесалоника продължават да секат свои емисии. Но проникват и чужди символи – като двуликия Янус, римският бог на преходите (фиг. 2);
добавяна е и легенда, споменаваща римския номинал ас. Тези монети са в употреба и в Хераклея, като ясен знак за адаптацията към новото положение. Честите находки на монети на римската колония Филипи от ранния принципат показват как основни римски сюжети навлизат в местно обращение. Пример са двамата жреци, които орат с волове и плуг границите на града, т. нар. sulcus primigenius, както и Виктория (фиг. 3), богинята на победата, върху глобус.
След този период на силна романизация един интересен феномен показва истинския характер на региона. Той е видим най-ясно в монетосеченето на Македонския койнон (съюз на македонските градове през Римската епоха). Върху неговите монети се възраждат два типични за предримските „велики времена“ изображения. Върху аверса се появява портретът на Александър Велики, при това се среща много по-често от този на императора. Това напомня за елинистическите сребърни монети. А върху реверса откриваме познатия образ на конника. И не просто на Македонски конник, а на Александър Велики върху легендарния Буцефал, който, разказват, завоевателят обяздил още като дете (фиг. 4).
Изображението се появява и на реверсите на други монетарници, включително в комбинация с императорския портрет на аверса. В други случаи картината представя просто ездач без идентификация. В различните си форми това остава силен македонски символ, съществуващ още преди, а и по времето на Филип II (фиг. 5), запечатан в колективното самосъзнание. Така Македонският койнон поддържа паметта за славното минало и общото наследство.
Тези монети са сред най-многобройните за периода, намерени в Хераклея Синтика от 2007 г. насам. Находките са и от форума (главен площад и пазарно средище), и от некропола. Те разкриват как град, интегриран в Римската империя, може да пази и отстоява местните традиции в монетосеченето. Прави го с яснотата, че паричните знаци обслужват региона, но може и да попаднат във всяко друго кътче на империята чрез преминаващите през Балканите легиони.
Да не забравяме, че монетите не са само платежно средство, а и начин на комуникация във времена с ниско общо ниво на грамотност. Чрез разбираемия език на образите върху тях векове наред хората от региона са разказвали кои са били, откъде са дошли, как са се вписвали в световните промени.
Подобно на тях сега и ние избрахме да оставим конника върху новите евро монети. Така напомняме не само за нашата средновековна история, а и за принадлежността ни към силна и жилава етнокултурна общност векове преди това. Но винаги неразделна част от Европа.
