Нови археологически данни за християнския Нове
Колона с изображение на пауни и реликварий са сред най-интересните находки от сезон 2026
Петя Андреева
Едно от големите предизвикателства пред археологическите проучвания на Нове е да се проследи не само историята на отделните сгради, но и промяната на самия град – от значим римски военен център по Долния Дунав до важен епископски център през Късната античност. Проучванията в района на Западната порта дават възможност този процес да бъде наблюдаван в сравнително добре очертан архитектурен и археологически контекст.
В римския период тази част на Нове е била тясно свързана с икономическата и логистичната инфраструктура на легионния лагер. В продължение на няколко сезона археолозите постепенно разкриха зидовете на масивна сграда – хореум, предназначен за съхранение на зърно. Неговото местоположение и внушителните му размери са свидетелство за ролята на Нове като военен център, чиято издръжка е зависела от добре организирана система за снабдяване.
Особено важен за интерпретацията на сектора е фактът, че неговото значение не е намаляло с промяната на градската среда през Късната античност. Напротив, непосредствено около хореума започват да се изграждат още сгради. Така археологическият контекст позволява да се проследи постепенната трансформация на пространство, първоначално свързано с военната и икономическата функция на лагера.
Сред по-късните сгради изпъква една, украсена с многоцветни стенописи – червено, черно, жълто, синьо, зелено, розово и кафяво. Запазената цветова палитра свидетелства за представителния характер на интериора и показва, че през Късната античност тази част на Нове не е била периферно или изоставено пространство, че продължава да се инвестира в нова архитектура и художествена украса.
През 2024 г. именно в тази сграда бе открита и най-голямата досега монетна находка от Нове – над 1000 бронзови монети от края на IV и началото на V век. В момента те се почистват и обработват в лабораторията на НАИМ; очаква се след това да бъдат представени на ГИМ – Свищов. Монетната находка свидетелства за икономическата активност на града в период, когато традиционната римска система претърпява значителни промени. В съчетание с архитектурните останки и стенописите тя показва, че през края на IV и началото на V век Нове още е бил активно градско средище.
Разкопките през 2026 г продължиха на изток от сградата със стенописите и поставиха нов акцент върху религиозния облик на пространството. Сред най-интересните находки се оказа варовикова колона с гравирани две изображения на пауни. В християнската символика тези птици се свързват с безсмъртието, възкресението и вечния живот. „Очите“ по опашките им са възприемани и като символ на всевиждащото Божие присъствие.
Колоната, която е била разположена на ъгъла на все още непроучена масивна сграда от IV–V век, е паднала вследствие на силен пожар. Именно тази архитектурна връзка превръща находката в отправна точка за хипотезата относно характера на сградата.
Още по-важно е, че в непосредствена близост бе открит каменен корпус на реликварий. До този момент от Нове е известен само още един, открит в средата на 90-те години на XX век при проучванията на Малката базилика. Това второ подобно свидетелство от града ще разшири възможностите за изследване на култа към светците и религиозните практики в Нове. Особено важен за бъдещата интерпретация може да се окаже капакът на реликвария. Археолозите се надяват той да бъде открит през следващия сезон. Ако върху него има запазен надпис с името на светеца, чиито мощи са били положени в реликвария, находката би могла да свърже конкретен археологически контекст с определен култ и да даде нови данни за религиозната история на града.
До тази находка беше открита и керамична лампа с четири кръста върху диска. В контекста на реликвария и колоната с пауните тя придобива допълнително значение, като показва как християнската символика присъства не само в монументалната архитектура, но и в предмети от ежедневието. Съвкупността от тези артефакти позволява по-уверено да се постави въпросът за характера на пространството и неговото място в религиозния живот на Нове.
Друг аспект от историята на града разкрива една на пръв поглед по-скромна находка – оловна пломба с двуредов надпис на старогръцки ΣΜΥΡΝΑ (Смирна), древното име на днешния град Измир в Турция. Пломбата поставя археологическия сектор в далеч по-широк географски контекст. Подобни находки са важни именно защото позволяват да се проследят връзки, невинаги видими в архитектурния материал. В случая надписът насочва към Мала Азия и показва, че Нове е поддържал търговски връзки, свързващи Долния Дунав с други части на империята. Като голям епископски център през ранновизантийския период градът е имал значително влияние в региона. Контактите му с Мала Азия и с други части на империята свидетелстват, че Нове не е бил изолиран център на дунавската граница, а елемент в широка мрежа от икономически, културни и религиозни взаимодействия. Именно малки находки като оловната пломба могат да направят тези връзки отново видими.
Разгледани заедно, тези резултати поставят въпроса дали не предстои откриването на още една късноантична базилика в Нове. На сегашния етап това остава хипотеза, която предстои да бъде проверена при бъдещите археологически проучвания. Ако предположението се потвърди, новата базилика би обогатила съществено представата ни за Нове като епископски център през ранновизантийския период.
Именно в това се състои стойността на археологическите проучвания в Нове – не само в откриването на нови структури и артефакти, а във възможността чрез тях да се проследи как един римски легионерски център постепенно се превръща в значим християнски град. Надяваме се, че след резултатите от разкопките през 2026 г., финансирани по проект на Министерство на културата и проведени от екип на НАИМ-БАН и ГИМ – Свищов, ще има интересно продължение догодина.
