Главата на Септимий Север от Деултум вероятно е част от композиция с императорското семейство

Последните резултати от разкопките изместват местоположението на най-внушителния храм в колонията

Нови анализи на бронзовата глава на Септимий Север от Деултум са сред акцентите в първия брой на сп. Archaeologia Bulgarica за 2020 г. В една от статиите д-р Румяна Милчева обосновава тезата, че забележителният портрет на императора е изработен в периода 196 – 200 г.; в друг текст проф. д-р Диляна Ботева аргументира предположението, че главата  е била част от тяло, включено в скулптурна композиция с членове на императорското семейство.

Д-р Милчева припомня, че откритата на части през 1987 г. бронзова глава е възстановена през 2011-а и пак оттогава е изложена в музея в Деултум – заедно с намерената на същото място дясна китка. Според новия анализ на формата и чертите на лицето, направен от авторката, става дума за втория потретен тип на императора, въведен след 195 г. като подражание на изображенията на Марк Аврелий, защото тогава Септимий Север опитва да легитимира властта си, като се обявява за негов осиновен наследник. Д-р Милчева прави връзка между главата от Деултум и монетните потрети в периода 196 –200 г. и добавя, че си личи как майсторът е работил по тях, а не по триизмерен първообраз.Това потвърждава хипотезата: императорската глава от Деултум (вероятно и цялата статуя), е правена в този период.

А дали статуята е била само една? Пак в бр.1/2020 на Archaeologia Bulgarica проф. д.и.н. Диляна Ботева аргументира с исторически факти предположението, че портретът е бил част от скулптурна композиция – на Септимий Север с неговия по-голям син Каракала, а може би и на цялото четиричленно семейство (заедно с императорската съпруга Юлия Домна и с по-малкия син Гета).

Откритите при разкопки в Деултум три леви крака (показани са на една от снимките тук) потвърждават хипотезата за скулптурна група. Интересен факт е, че те са намерени сред останките от сграда, за която доскоро се предполагаше, че може да е храмът на императорския култ. Съмненията – и на ръководителя на въпросния обект доц. д-р Христо Прешленов, идваха от недостатъчно представителните размери и план на зданието. И ето че резултатите от разкопките през 2019 г. , водени от доц. д-р Людмил Вагалински, дадоха основание за промяна в предполагаемото местоположение на императорския храм. Непосредствено пред късноантичната северна крепостна стена, частично застъпени от нея, бяха открити останките от по-ранна римска сграда с огромни колони (на другата снимка), поне метър в диаметър. След анализ на ситуацията доц. д-р Вагалински и доц. д-р Прешленов стигнаха до извода, че най-вероятно това е императорският храм, а бронзовата глава, дясната китка и трите леви крака са били открити сред руините на другата сграда от комплекса, защото и храмът, и скулптурната композиция са пострадали силно при вражеско нападение скоро след 268 г.

„Статуите от бронз, кухи отвътре, сигурно са се пръснали като бомба заради нагорещяването при пожарите. След това буквално са били изринати по  наклон на 20-ина метра по-надолу, за да бъдат запечатани в ями и защитени от изградената впоследствие крепостна стена. Цяло чудо е, че точно лицето на император Септимий Север е открито сравнително добре запазено – то е важен ориентир за нас“, допълни доц. д-р Вагалински.

Снимки: сп. Archaeologia Bulgarica и доц. д-р Христо Прешленов