Един квадранс гордост или защо е ценна монетата от Хераклея Синтика

Понякога бронзът може да е по-ценен от златото – тъкмо такъв е случаят с миниатюрната монета, открита при разкопките на Хераклея Синтика край Рупите, Петричко. Тя се побира на върха на пръста и номиналът й е квадранс или ¼ от римския ас.  От едната й страна е изобразен македонски щит, а от другата се вижда кривакът на митичния герой Херакъл, за чиито наследници се смятат македонските царе.

Но защо тази малка бронзова монета е толкова ценна?

„На нея се чете надписът „хераклеотон епи Стримон“ (хераклейците на/при Стримон, т.е. Струма), Heracleoton 1това потвърждава съществуването на монетарница в античния град Хераклея Синтика – пояснява директорът на Историческия музей в Петрич д-р Сотир Иванов. – Монети като тази, сечени около 110-130 г. сл. Хр., са много редки. Известни са още две от територията на България, намерени през 1986 г. до с. Долна Рибница, Петричко – те се пазят в Историческия музей в Благоевград. По света се знае за още 16, притежание на големи аукционни къщи, на музеи в Лондон и в Солун. Благодарение на тях е известно, че Хераклея Синтика е отсичала собствени монети, но досега нямахме доказателство, произхождащо от самия град. Нашата монета е единствената по рода си, открита по време на археологически разкопки в Хераклея Синтика. Засега предполагаме, че монетарницата там е функционирала около 20 години, но ако бъдат намерени и други типове собствени монети, периодът може да се окаже по-голям.“

Работата на археолога е като редене на мозайка от малки парченца информация. А новооткритата малка бронзова монета дава интересен ракурс към пъзела на Хераклея Синтика, който екипът на доц. д-р Людмил Вагалински реди внимателно от 2007 г. насам.

„Не е изненадващо, че са известни толкова малко монети от този тип – коментира доц. д-р Вагалински. – Според мен в случая става дума за монетосечене в ограничени размери, с представителен характер – целта е била да се подчертае славното минало на града. Да не забравяме, че всичко това се случва в рамките на Римската империя, хераклейци вече близо 250 години са част от нея, но очевидно в периода 110-130 г.  имат нужда да изтъкнат историята си и им е разрешено да го направят. Защо точно тогава? Известно е, че по време на императорите Траян и Хадриан се прави административна реформа, преразпределят се територии и земите на древната Хераклея Синтика са орязани за сметка на по-скоро построения и по-бурно развиващ се Партикополис (днешен Сандански).  Има сведения за брожения покрай новите гранични знаци, а и за разгарящото се съперничество между двата града, които са се опитвали да привлекат вниманието на централната администрация към своите проблеми и един след друг са пращали делегации с прошения. Запазен е надпис, в който императорската канцелария любезно отговаря на Партикополис  след такава визита – публикуван е от епиграфа Николай Шаранков в списание Archaeologia Bulgarica. Римляните са били прагматични в подхода си – те не са се интересували от емоциите, а от редовното плащане на данъците. За тях не е било проблем да разрешат на хераклейци да пуснат малка емисия монети, с която да изтъкнат основното си преимущество пред Партикополис: по-древната си история.“

Please follow and like us:
error