За пръв път събират съкровищата от некропола в Требенище на едно място

Златна маска, НАИМ, снимка К. Георгиев

Знаците за затоплянето на отношенията между София, Скопие и Белград ще станат с един повече до края на 2018-а – ако се осъществи замисълът за обща изложба с най-ценните находки от прочутия Требенищки некропол, разположен на около 14 км от Охрид. Сред артефактите, открити там, има четири златни маски и много други ценни предмети от края на VII докъм края на IV век преди Христа, но те се пазят в различни музеи и досега не са събирани на едно място.

Златна ръка с халка, НАИМ, снимка К. Георгиев

Идеята за изложбата дошла преди няколко месеца от македонски специалисти, споделили я с българските си колеги. Оттогава ръководството на Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ/ работи по осъществяването й, има принципно съгласие и от сръбска страна. Още няма точна дата, но се очаква откриването да е тази есен, когато се навършват 100 г. от края на Първата световна война. Планирано е изложбата да бъде показана първо в Скопие, в Музея на Македония, след това тя ще гостува в НАИМ и в белградския Народен музей, а после ще обиколи Европа.

Бронзов шлем с позлата, НАИМ, снимка К. Георгиев

Събирането на артефактите от трите държави ще бъде не само акт на добросъседство, но и важен за специалистите етап: те най-после ще имат възможност да обменят информация за некропола и да съставят заедно каталог с всичко важно, открито там от 1918 г. насам.

Знае се, че на находките в Требенище се натъкват български войници при пътно строителство в края на Първата световна война. През май 1918-а е отворен първият гроб с богат инвентар, предаден на българската администрация в Охрид. Новината стига бързо до Народния музей в София /сега НАИМ/, но ситуацията не позволява веднага да се изпрати археолог. Още четири гроба са разкопани от войници и чак следващите два – от археолога Карел Шкорпил.  Но не той, а Богдан Филов публикува находките от Требенище в края на 20-те години на миналия век. Нито един от двамата не разполага с цялата информация, а и по-нататък в некропола работят различни екипи и артефактите се разпиляват в няколко музея.

Бронзов кратер, НАИМ, снимка К. Георгиев

НАИМ пази инвентара на седем гроба от Требенище – между предметите, малко над 100 на брой, блестят две златни маски, един златен нагръдник, много златни пластини – във формата на птици, на розети, на коне и конници; има и златна ръка с халка на пръста. Сред находките впечатляват и изключително красивите шлемове от бронз /единият със златна пластина отпред/, сребърните съдове, украсените игли за коса. Предстои да видим какво съхраняват другите два музея.

Втората добра новина е, че сътрудничеството между българските и македонските археолози няма да спре дотук. Преди броени дни директорът на НАИМ доц. д-р Людмил Вагалински се срещна с проф. д-р Ратко Дуев, декан на Философския факултет в Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие /УКИМ/, за да договори рамковото споразумение. Според него двете страни ще участват заедно в научни проекти, а освен това млади македонски археолози ще идват да се учат как се работи на терен у нас.

Please follow and like us:
error