Златни и бронзови монети датират новооткрита сграда в Хрисосотира
Проф. д-р Иван Христов коментира находките специално за Archaeologia Bulgarica
Неизвестен досега участък от крепостната стена на Хрисосотира е локализиран и проучен от екипа на проф. д-р Иван Христов (НИМ), научи Archaeologia Bulgarica. На петата година от разкопките на едноименния полуостров близо до Созопол археологическата експедиция е разкрила масивен зид и от юг – зад скален пасаж, съхранил част от стената. Там тя е с дебелина 1, 60 м, а градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Зидът се намира в пласт, наситен с разнородни материали от Късната античност и Средновековието. С разкриването му се поставя въпросът дали оградена площ на Хрисосотира действително е била около 73 дка, както се предполагаше досега. По всяка вероятност става дума за близо 100 дка, което означава малък ранновизантийски град, просъществувал от втората половина на V докъм средата на VII век.
По време на разкопките през октомври екипът се е натъкнал и на изключително интересна сграда в близост до новооткритата част от южната крепостна стена. Тя заема площ от 83 кв., запечатани под рухналия й опожарен покрив. Там са намерени десетки цели и фрагментирани керамични съдове, керемиди, инструменти, масивна бронзова лампа и тежест за кантар с антропоморфна форма. Предполага се, че става дума за стопанска постройка към по-голям комплекс.
Три колективни находки, съдържащи близо 100 бронзови и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса) ще помогнат за датировката. Преобладават монетите с лика на византийския император Ираклий I (610 – 641 г.) и на неговия син Константин Ираклий (наричан още Ираклеон) , управлявал само няколко месеца след баща си: от февруари до септември 641 г.
„Предполагаме, че постройката, а оттам и цялото укрепено селище са били опожарени по време на големите аварски и славянски нашествия срещу Константинопол – коментира проф. д-р Иван Христов за медийната платформа Archaeologia Bulgarica . – През 613 – 615 г., както съобщава Исидор Севилски, славините отнемат от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски южните славяни вече кръстосват Егейско море. Известно е и че през 619 г. те проникват чак до Дългата (Анастасиевата) стена, опустошавайки на връщане много селища в Тракия.“
През 626 г., към края на най-дългата и най-тежката византийско-персийска война, Константинопол е обсаден от авари, славини, прабългари и перси. Макар да завършва с неуспех, атаката е толкова мощна, че – както пише Йоан Антиохийски, хаганът на аварите с „разбойнически кораби … превърнал морето в суша“.
„През 70-те години на VII в. Византия отново владее цялото Черноморско крайбрежие. Но засега липсват данни крепостта Хрисосотира да е използвана след славяно-аварските нашествия“, допълва проф. д-р Христов. При тазгодишните разкопки на неговия екип, фнансирани от Министерството на културата и подкрепени с право на достъп от Министерство на отбраната ( Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“), е изяснена и планировката на голяма казармена постройка до една от кулите на западната крепостна стена.
Archaeologia Bulgarica ще продължи да следи какво се случва на Хрисосотира и през следващия археологически сезон.
