Златото в гърнето от Калиакра е плячка на грабители
Първоначалните хипотези го свързват с татарите на Актав или с генуезеца Бартоломео ди Грималди
Средновековно съкровище от 957 предмета в глинено гърне, открито под подовата настилка на помещение от XIV в., предизвика силни емоции сред археолозите от екипа на доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ и ръководител на разкопките в Калиакра. Находките от 17 август са били вадени в продължение на 5 часа от специалисти с пинсети и ръкавици, научи Archaeologia Bulgarica.
Сред тези 957 предмета има 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови дек
оративни копчета, 11 златни обеци (пет от тях са чифтове), два пръстена (единият златен) и 4 мъниста от скъпоценни камъни и злато. По тях все още има работа – почистване и анализи, но украшенията са видимо добре запазени, майсторски изработени с различни техники. Ясно се различават венецианските матапани и византийските перпери. „Най-голямото количество монети е от времето на султан Баязид I, управлявал през 1389 – 1402 г. – коментира за Archaeologia Bulgarica доц. Бони Петрунова. – Все пак, докато не сме приключили с анализите, не можем да 
сме категорични с прецизната датировка на съкровището. Но и на този етап няма съмнение, че става дума за събирана при обири плячка. Запазена е дори една кесийка с част от монетите в нея. Някой е грабил наред пари и украшения.“
Какъв ли е бил той?
Версиите зависят от разнообразни фактори, включително от информацията за сградата, под чиито плочник е намерено гърнето. Екипът на Бони Петрунова я проучва от 4 г., там са намирани още монети и други ценни предмети. Според доц. Петрунова зданието не е типичен трезор, а е „струпано набързо“, стените са преизползвани и това я насочва към хипотезата, че е възможно 
грабителите да са сред татарите на Актав, плячкосвали на територията на днешна Северна България в самия край на XIV в. Засега се изключва версията на Калиакра да е имало постоянно турски гарнизон преди 1417 г. Знае се, че влашкият войвода Мирчо
Стари, който ту се признава за турски васал, ту воюва срещу империята, овладява крепостта през 1404 г. А ако се окаже, че тъкмо това е събитието, предизвикало заравянето на съкровището и бягството на предишните обитатели, възниква още една хипотеза.
Запазени са сведения, че през 1402 – 1404 г., когато текат междуособици заради наследството на султан Баязид I (пленен и убит след битката с мо
нголите на Тамерлан), комендант на крепостта е генуезецът Бартоломео ди Грималди. Описват го като груб, свадлив, пияница и женкар, припомня доц. д-р Бони Петрунова. Документирано е и негово своеволие спрямо търговци, чиито товари конфискувал. Няма данни да го е правил и след 1404 г. Все пак някои историци не изключват генуезко-влашко разбирателство и съвместно управление – чака се последната дума на археолозите. А това прави златото и среброто в гърнето още по-ценни.
