Кисина, дъщерята на Артемидор

Николай Шаранков

Кисина, дъщерята на АртемидорНовооткритата при строителни работи край с. Рупите надгробна плоча трябва да е от III в. пр. Хр., ако съдим по оформлението и надписа. Този тип паметници били обичайни за Хераклея и се поставяли в продължение на повече от четири века – от IV в. пр. Хр. до I в. сл. Хр. Състояли се от каменна плоча (стела), изработена от местен варовик и хоризонтална поставка с отвор (наричана „теламон“). Най-напред използвали прости правоъгълни плочи без никаква украса, после започнали да ги разнообразяват с релефни орнаменти или да добавят отгоре триъгълна завършваща част (фронтон) като имитация на фасадата на храм.

Чудесно е, че в този случай стелата е намерена заедно с поставката си, което се случва много рядко. Още в миналото стърчащите над земята плочи често били изваждани, за да бъдат използвани на друго място, а и в наши дни интересът е насочен предимно към добре изработените стели, докато на по-грубите поставки, върху които няма украса или надписи, обикновено не се обръща внимание.

Върху тези ранни надгробни плочи се изписвали само имената на погребаните, без никаква допълнителна информация. Но дори само имената могат да ни дадат информация за произхода, традициите и вярванията на древните хора. Според традиционната за Балканите практика официалното име, изписвано в документи и върху надгробния паметник, се състояло от два компонента – лично и бащино име. Омъжените жени, които преминавали в друго семейство, можели вместо бащиното да използват името на съпруга си.

Върху новооткритата стела четем имената на Кисина, дъщеря на Артемидор. Името на бащата означава „подарък от Артемида“ и е било дадено в чест на най-почитаното божество в региона – върховната женска богиня на природата, отъждествявана с гръцката Артемида и изобразена върху десетки каменни релефи като ловджийка, с лък и стрели, в компанията на куче или сърна. Едва ли е случайно, че Артемидор и женското му съответствие Артемидора са най-често срещаните имена в античните надписи от областта Синтика – само от Хераклея и близките ѝ околности са известни над десет примера.

За разлика от това свръхпопулярно име личното име на покойната – Кисина, не се среща никъде другаде освен в този надпис. То идва от древната дума kissos, възприета в гръцкия от езика на завареното палеобалканско население. Тя се превежда като „бръшлян“, тоест името буквално означава „Бръшлянова“.

И това име може да се свърже с божество, тъй като бръшлянът е свещено растение на покровителя на природата и бог на виното Дионис, чийто култ също бил разпространен в областта Синтика. Думата за бръшлян Кисос се използвала и като лично име, включително и в Македония; подобно е и името Кисей, носено от неколцина митични тракийски и македонски царе. Кисос се наричала и планината на североизток от Солун (днес Хортач), също свързана с култа към бога на виното.

Please follow and like us: