Кой е Филип I Араб и какво го свързва с могилата Малтепе
Бурният интерес към видео репортажа на Archaeologia Bulgarica от разкопките край с. Маноле, Пловдивско, ни провокира да публикуваме продължение на темата. Наистина ли в могилата Малтепе е погребан римски император и може ли огромната гробница да е строена точно за Филип I Араб (244-249 г.)?
Няма как да сме съвсем сигурни, преди екипът на доц. д-р Костадин Кисьов (директор на РАМ – Пловдив) да отвори гробното съоръжение, а това ще стане вероятно догодина. И все пак дотук материалите от разкопките сочат към III век. А при срещата между ръководителя на екипа и епиграфа Николай Шаранков (СУ „Св. Климент Охридски“), заснета от Archaeologia Bulgarica, беше обсъдена интересната и добре обоснована хипотеза за това коя високопоставена личност от същия период може да е причината за издигането на над 22-метровото каменно съоръжение.
То рязко се отличава на фона на местните архитектурни традиции, но пък има паралели в източните части на Римската империя и специално в Сирия. Според Николай Шаранков, ако действително става дума за императорска гробница, съоръжението може би е построено по заповед на произхождащия от онези земи Юлий Приск, управител на провинция Тракия след 248 г. и роднина на Филип I Араб (съответно и негово протеже). Припомняме, че пълното име на този император е Марк Юлий Филип (Marcus Iulius Philippus) и че той е роден на около 90 км от Дамаск в семейството на Юлий Марин, знатен римлянин от конническото съсловие. Императорът има брат, наречен Юлий Приск. И въпросният роднина на най-важния пост в Тракия е бил или този негов брат, или по-далечен родственик. Уточняването е невъзможно засега, защото първото име на провинциалния управител на Тракия не се споменава в историческите текстове и е запазено само като съкращение върху колона с гръцки надпис от софийския квартал Слатина. Но точно на това място камъкът е леко повреден и не може да се каже със сигурност дали буквата е „Т“ (Тит) или „Г“ (Гай). Още по-несигурно е първото име на брата на императора – във всички надписи и дори в един официален документ върху папирус, резолиран от самия Приск като управител на Месопотамия, той неизменно се появява само с две имена: Юлий Приск. Името Гай е следствие от неточен препис от края на XIX в. на надпис от Сирия – според този препис извън основния текст на надписа уж се виждала буквата „С“, съкращение от „Гай“ (на латински Caius); по-късно обаче същият надпис е проучен от специалисти, които установяват, че такава буква няма и в текста пише само „Юлий Приск“. Но името Гай вече е влязло в историята… А дали е случайно, че братът на Филип Араб – Юлий Приск, изчезва мистериозно от историческите извори в края на 248 г., точно когато в Тракия се появява провинциалният управител Юлий Приск?
Един новооткрит надпис от Пловдив обаче, издигнат от Общото събрание на провинция Тракия в чест на императрица Отацилия Севера – съпругата на Филип Араб, потвърждава лансираната още от Борис Геров теза, че управителят на Тракия е от рода на Филип Араб. Каквато и да е роднинската връзка между Юлий Приск и Юлий Филип, провинциалният управител, оставен на поста си и след смъртта на императора, очевидно е разполагал със средствата да построи грандиозна гробница – в навечерието на най-масираните готски атаки на полуострова.
Николай Шаранков добавя информация от още разчетени надписи от провинция Тракия – върху постаменти за статуи на Филип Млади, син на Филип Араб. Там момчето, готвено за наследник и произведено в „август“, тоест съимператор, е наречено „Новото Слънце“ . Единият от надписите е намерен на няколко километра от могилата Малтепе, в съседното село Белозем.
Преди 2 г. експедиция на НИМ под ръководството на доц. д-р Иван Христов откри и друг ценен паметник при разкопки на римската крайпътна станция Состра до с. Ломец, Троянско – милиарна колона с надпис в чест на Филип Араб и на неговия син. Николай Шаранков я датира към 244 г, когато императорът е преминал през Балканите напът за Рим. Интересно е да се отбележи, че Тракия е първата европейска провинция, в която стъпва новият владетел на империята. Вероятно едно от първите му официални посещения като император е в римската колония Деултум (при днешния Дебелт), където за Филип Араб и съпругата му Отацилия Севера са издигнати пет статуи. Постаментите им и днес могат да бъдат видени в музея в Дебелт. Важността на Тракия за новия император се подчертава и от това, че при възкачването си на престола той поставя начело на тази и на останалите балкански провинции своя тъст Севериан. Интересен детайл е и че някои късноантични и средновековни сведения изрично свързват Филип Араб с нашия Филипопол – макар сега да се интерпретират като грешка.
Около личността и управлението на Филип Араб все още има много недоизяснени факти, с тях се занимават изследователи по цял свят. Но от гледна точка на всички, които се вълнуваме дали гробницата в могилата Малтепе може да е строена за него, ключовият въпрос е къде точно е загинал той. Знае се, че това е станало в битка с новия претендент за престола Траян Деций, изпратен с военна мисия на Долния Дунав, където войските го обявяват за император. Но дали двамата са се сблъскали край Верона (Италия) или в Бероя – а така са се казвали и днешна Верия в Гърция, и нашата Стара Загора? Древните хронисти се разминават в твърденията си, но пък някои от сегашните историци са склонни да предпочетат втората версия заради факта, че провинция Тракия е била най-важният театър на бойните действия в Римската империя в средата на бурния III век. А ако Филип Араб е загинал край Стара Загора, не би имало логика да го местят чак до Рим и да му оказват почести там – той вече е бил низвергнат. Тоест би трябвало да е погребан в близост, с грижа от родственика (Юлий Приск) , разполагащ с властта и ресурсите да го направи.
Е, разбира се, винаги съществува вероятността в турбуленцията на промените тялото на императора да не е стигнало до гробната камера и тя да е била използвана за друг или пък да е била разбита и ограбена впоследствие. Но очевидно хипотезата, че може да е строена за Филип Араб, стъпва върху достатъчно твърда почва.
