Колко струва да се спасиш от мъченията в Хадес

Възможно ли е някогашните жители на Аполония Понтика (днешен Созопол) да са вярвали, че един Харонов обол не стига, за да може грешник да премине безпрепятствено в отвъдното и душата му да намери покой? Калина Йорданова прави интересни предположения на страниците на списание Archaeologia Bulgarica (XXI/2017/3).
След анализ на 328 монетни находки тя стига до няколко важни извода в статията си „Ролята на предримските монети в погребалните практики в некропола на Аполония Понтика“. Авторката отбелязва, че древногръцкият обичай да се слага по една пара на изпроводяк при мъртвеца явно не е бил много популярен сред аполонийците – само около 7 процента от погребенията съдържат монета. На този фон изглежда странно, че са открити по повече от една пара край останките на някои от жителите на града.
Защо ли близките им са се презастраховали с две-три, че и повече монети? Може би по-голямата такса за преминаване в отвъдното е била предвидена като вид откуп за подсигуряване на по-добри условия и/или за намаляване на наказанията в Хадес, смята Калина Йорданова.
А в древността Омир, Платон и особено Вергилий ( „Енеида“, VI) са описали доста стряскащо мъченията за грешниците в най-мрачната част от царството на мъртвите Хадес – в тартара (така са наричали езическия ад). Не само престъпници, но и обикновени прелюбодейци, и бунтари богохулници не можели да се надяват на милост там. В този смисъл е разбираемо желанието на вярващите аполонийци да се разделят и с повече от една монета, за да защитят близките си на оня свят.

Please follow and like us:
error