Младежите на Хераклея Синтика

Новооткрит ефебски надпис от III в. дава информация за демографските промени в града

Николай Шаранков

 

На добър час! През 246 година от Августовата ера, която съответства на 362 г. (от македонската ера, т.е. 214/215 г. сл. Хр.), гимназиарх беше самият град, а ръководител на ефебите беше Аврелий Демей…“

С тези думи започва третият поред цялостно запазен надпис, открит през сезон 2021 в Хераклея Синтика от екипа на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Това е списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация. Досега съществуването на ефеби в Хераклея само се предполагаше по аналогия с други градове в Македония и Тракия, например съседния Партикопол (при днешния Сандански), където това е документирано в надпис от 209/210 г. сл. Хр. А ефебските списъци са изключително важни като представителна извадка за демографията на античните градове.

В класическата античност ефебската институция възникнала като система за задължително спортно и военно обучение, необходимо на младежите след навършване на 18 години, за да могат да се превърнат в пълноправни граждани. През римския период, когато организацията и обучението на войниците били поети от римската държава и градовете вече не поддържали собствени армии, акцентът при ефебите се изместил върху спортните занимания и представителните функции (подобно на съвременните гвардейци). Младежите, желаещи да преминат ефебско обучение, се явявали пред специална комисия, и тези, които били одобрявани, полагали клетва, а списъкът с имената им бил излаган на градския площад. Ефебите взимали участие в официалните празници и особено в организацията и провеждането на спортни състезания.

Поддържането на организацията било скъпо, тъй като за младежите трябвало да се осигуряват необходимите пособия, да се плаща на треньори и учители, а за спортните занимания били необходими и големи количества висококачествено масло за мазане. За тези разходи отговарял специален магистрат, гимназиархът (букв. ръководител на спортните зали), но в периоди на икономически затруднения, каквито по това време били обхванали цялата Римска империя, подобни длъжности, макар и престижни, оставали незаети. Ето защо в случая с Хераклея Синтика издръжката на ефебската организация била поета изцяло от града и надписът започва с думите „гимназиарх беше самият град“. По същото време подобен проблем възникнал и в съседния Партикопол, където богатата гражданка Флавиана Филократия дарила на града 10 000 драхми, за да може да се купи маслото, нужно за спортните събития и ефебската организация.

28-те имена в надписа от Хераклея Синтика – тракийски, гръцки и римски – разкриват пъстротата на местното население. На първо място в списъка виждаме младеж на име Клавдий Акциак – наследник на стара фамилия, получила римско гражданство и императорското име Клавдий още в средата на I век сл. Хр. Името Акциак пък носи спомена за голямата победа на Октавиан Август срещу Марк Антоний и Клеопатра в морската битка при нос Акций през 31 г. пр. Хр., която поставя началото и на използваната в летоброенето на Хераклея и провинция Македония „Августова ера“.

Вторият младеж е на име Септимий, вероятно син на родители, станали римски граждани по времето на император Септимий Север (193-211 г. сл. Хр.). Останалите 26 младежи са с първо име Аврелий, т.е. са получили римско гражданство едва две години по-рано, през 212 г. сл. Хр., когато император Каракала (с официално име Марк Аврелий Антонин) дава римски граждански права и името си Аврелий на всички свободни жители на империята.

Най-интересният извод от проучването на списъка обаче е големият процент на траките в него. Дванадесет от младежите са с тракийски лични или бащини имена (например Терес, Садала, Пирула, Диза, Мукакент, Ептакент и т.н.), а това е сигурен белег за тракийски произход. Траки вероятно са и шестимата младежи с най-разпространеното в региона на Средна Струма име Пир/Пирий, добило популярност, тъй като било възприемано като свое и от траките, и от елините.

По-малко на брой са гръцките имена, повечето традиционни, като Артемидор, Бион, Зоил, Диомед, Лизимах или Фидий. А сред римските, освен вече споменатите, виждаме Аквилиан, Емилий, Касий и Лонгин. При много от младежите има съчетаване на гръцки и тракийски имена, например Ептекент, син на Диомед, или Лизимах, син на Пирула, което показва, че и зад някои от стандартните гръцки или римски имена също биха могли да се крият хора с тракийски произход.

Докато в надписите от елинистическия и ранноримския период тракийските имена в Хераклея Синтика са по-малко от 5 %, в този документ от началото на III в. сл. Хр. повече от половината участници са траки. Както и на други места, тракийският елемент очевидно е играел все по-значителна роля в живота на старите елинистически градове, а носенето на тракийски имена, изявяващи тракийския произход, добивало все по-голям престиж. Възможно е големият брой тракийски младежи сред ефебите да изразява и амбицията на техните семейства да се интегрират най-пълноценно във вековните традиции на градския живот в Хераклея. Траките, които през този период били масово рекрутирани в римската армия, може да са имали и по-голямо желание да развиват спортните си умения и да са използвали ефебската организация като предварителен етап преди постъпване във войската, или да са били предпочитани от комисията като по-представителни за участие в официални събития.

Понякога ефебските списъци се използват и като основа за възстановяване на общия брой на населението в градовете, но резултатите и методите, с които се достига до изводите, са съмнителни и противоречиви. Подобни реконструкции са особено рисковани за римския период, когато ефебството вече не е било задължително, а за Хераклея не знаем нито какви са били изискванията за встъпване в организацията, нито колко често са се провеждали приемните комисии. За сравнение, списъкът на ефебите през 177/178 г. сл. Хр. в един от най-големите градове на провинция Македония – Бероя (днес Верия в Гърция), включва 26 младежи, а в по-малката Едеса (бълг. Воден) списъкът за 180/181 г. сл. Хр. е с 22 имена, докато този за 229/230 г. – с 30.

Новооткритият надпис е също така пореден аргумент срещу неоснователното предположение на някои изследователи, че през III в. сл. Хр. Хераклея Синтика е била лишена от статуса си на град и превърната едва ли не в село.

Please follow and like us:
<aside id="youtube_showcase_featured_videos_widget-7" class="widget widget_youtube_showcase_featured_videos_widget clearfix">
<h3 class="widget-title"><span>Препоръчани клипове</span></h3>
</aside>