„На беския Дионис“
Първи хипотези около надписа на колоната от Хераклея Синтика
Николай Шаранков
Колона с този надпис (на старогръцки език, Διονύσῳ Βέσσῳ) и украса от два грозда беше открита от екипа на проф. Людмил Вагалински в едно от помещенията на западния портик на централния площад на Хераклея Синтика сред развалините от земетресението, поразило града в края на IV в. сл. Хр. Според формите на буквите може да се предположи, че колоната с надписа е била поставена много по-рано – във времето между втората четвърт на III и първите десетилетия на IV в. сл. Хр. Отвор на горната ѝ повърхност подсказва, че отгоре е било закрепено още нещо – капител или дори подложка с малка статуя.
Макар и само от две думи, текстът е забележителен с епитета към името на Дионис, който е идентичен с етнонима на бесите – най-известното тракийско племе в античния свят. Този епитет се появява за пръв път като прозвище на божество и без съмнение ще породи обширни научни дискусии. Дали това е означение за култ, свързан с конкретно светилище или със специфични ритуали? Или е бил добавен, за да се подчертае, че богът не е идентичен с Дионис в традиционните „гръцки“ представи?
В античния свят било обичайно имената на божествата да се „превеждат“ в зависимост от използвания език. Така един и същи бог можел да е „Дионис“ на гръцки, а на латински „Либер патер“ („Свободният баща“) – това не били „лични имена“ на божествата, а обобщени представи за тяхната същност и функции; с тези имена наричали и божествата на други народи, включително когато хора от тези народи използвали гръцки или латински език. За да постигнат все пак някакво разграничаване, допълвали имената на боговете с различни епитети – много често географски, свързани с определен култов център, което можело да означава и определен начин на почитане, или наблягащи върху важни функции, които се очаквало божеството да прояви в конкретна ситуация.
Първата асоциация, която предизвиква споменаването на „беския Дионис“, разбира се, е с прочутото в Античността светилище и прорицалище на бога, споменато още през V в. пр. Хр. от Херодот и посещавано в търсене на предсказания от знаменити личности като Александър Велики или бащата на бъдещия император Октавиан Август Гай Октавий. С него вероятно е свързан и „тракиецът бес Булогес, жрец на почитания при тях (бесите) Дионис“, който чрез предсказанията си спечелил множество последователи и през 11 г. пр. Хр. вдигнал въстание срещу царя на Тракия Реметалк I, потушено с римска помощ. Това е най-късното събитие около светилището, за което до нас са достигнали сведения. Но дали то е продължавало да действа и три века по-късно, когато е издигната колоната от Хераклея? Впрочем не е сигурно дали беското светилище на Дионис е било само едно, или различни древни автори са познавали и споменали няколко отделни светилища. А за мястото му в последните двеста години се водят ожесточени спорове, като не спират да се появяват и нови предположения, макар и в много случаи неподкрепени с убедителни аргументи.
Изследователите най-често търсят светилището на Дионис в югозападна Тракия, т.е. в не толкова отдалечен от Хераклея район. През 70-те години на I в. сл. Хр. римският автор Плиний Стари съобщава, че бесите населяват земите от левия бряг на р. Струма до района на р. Места. През 40-те години на II в. сл. Хр. в официалните дипломи, давани на войници, служили в римския флот, „Бесия“ е наречена областта, в която се намирали градовете Никопол на р. Места (при с. Гърмен близо до гр. Гоце Делчев) и Топир в долното течение на реката (западно от гр. Ксанти в Гърция).
Поради близостта си с рано създадената римска провинция Македония бесите неведнъж нападали територията ѝ и трябвало да бъдат отблъсквани от римски войски. Тъй като били сред първите тракийски племена, с които римляните имали контакт, а и били известни с войнствеността си, името им постепенно започнало да се използва за означаване на хора с тракийски произход въобще, а не само за принадлежащите към племето на бесите. След създаването на римската провинция Тракия в средата на I в. сл. Хр. названието „тракийци“ вече обхващало всички жители на провинцията и губело етническата си натовареност, и ако трябвало да се наблегне на етно-културния произход, по-подходящо било определението „беси“. В латински надписи виждаме стотици тракийци, постъпили в римската войска, които са добавили към името си „natione Bessus“ („по народност бес“), за да заявят етническата си принадлежност. През късноантичния период етнонимът продължавал да се използва в това значение, например в прозвището на императора на Източната римска империя с тракийски произход Леон (Лъв) I „Беса“. Дори тракийският език вече бил наричан „бески“, оттам и условното име „Библия Бесика“, дадено от съвременните учени на тракийския превод на Светото Писание.
Разбирането на „бески“ като равностойно на „тракийски“ може би е по-подходящо и за надписа от Хераклея. Още повече, че съществуват два примера за посвещения на „тракийски Дионис“, макар и твърде отдалечени един от друг по време и място. Първият е от средата на II в. пр. Хр., от Тива в Египет, в посвещение от членове на сдружение на наемни войници, по всяка вероятност с тракийски произход. Другият пример е четири века по-късен – от 50-те години на III в. сл. Хр., от Филипопол в Тракия (дн. Пловдив). Отново религиозно сдружение, със сложна структура и членове както с тракийски, така и с малоазийски произход, почита „Дионис Предводител Тракиец“ – божество, което очевидно съчетава функциите на характерния за гр. Пергам в Мала Азия Дионис Предводител и почитания в Тракия бог, наричан със същото име.
През елинистическия и ранноримския период хората с тракийски произход сякаш били държани настрана от обществения живот в Хераклея Синтика, но през 212 г. сл. Хр. император Каракала дава римски граждански права на всички свободни хора в империята и така старият градски елит загубва своите привилегии. Както показаха редица открития от последните години, тракийското население незабавно се възползвало от новото си положение. Откритият през 2021 г. списък на ефеби, с дата само две години след императорския едикт, 214/215 г. сл. Хр. (246 г. от местната Августова ера), съдържа 28 имена, 18 от които са частично или изцяло тракийски. А през 2023 г. беше намерена част от релеф на Тракийския конник, датиран в същата година (246 от местната ера = 214/215 г. сл. Хр.) според надписа на горната рамка. Дали и посвещаването на колоната „на беския Дионис“ на централния площад, освен религиозния си смисъл, не е имало за цел и да покаже, че един от най-почитаните богове в града има и тракийски „вариант“, като символ на осъществената интеграция и равнопоставеността на тракийското население в Хераклея?
