Новооткрит надпис ни запознава с блестящата кариера на един от първите управници на Деултум
Николай Шаранков
Екипът на проф. Людмил Вагалински разкри изцяло запазен латински надпис, който около 300 г. сл. Хр. е бил употребен при строежа на една от портите на Деултум. Самият надпис е бил създаден два века по-рано, в края на I в. сл. Хр., но за наше щастие късноантичните строители са вградили внимателно камъка, така че текстът да може да се чете.
При проучванията на крепостните стени и преди са били намирани преизползвани фрагменти от надписи, но за пръв път попадаме на толкова значим паметник. Можем само да гадаем дали строителите на портата са разбрали важността му и затова са го оставили видим.
Пред нас е най-ранният надгробен надпис, открит до този момент в римската колония. Това само по себе си е интересно, но много по-важен е фактът, че е издигнат от един от главните магистрати на Деултум в първите десетилетия след основаването на колонията – Квинт Касий Модест. Според обичайната за римския свят практика той е предпочел да си направи надгробен паметник още приживе, вместо да разчита на благоволението на наследниците си.
Още през 82 г. сл. Хр. виждаме Модест като секретар на местния сенат, натоварен с изготвянето на протокола от заседанието, в което заселените в Деултум ветерани почитат своя бивш военачалник и го избират за покровител на колонията. Новият надпис ни разкрива, че след това сравнително скромно начало в политическия живот Модест е успял да достигне до трите най-важни длъжности в града. Първата от тях е на дуумвир – един от двамата „мъже със съдебни правомощия“ – главни магистрати в римските градове по образеца на двамата консули в Рим.
На всеки пет години в колониите се провеждало преброяване на населението и отчитане на имуществото на гражданите и с тази задача бил натоварван някой от най-достойните и уважавани граждани. В Деултум тази отговорност, смятана за връх на административните длъжности в римските градове, била поверена на Касий Модест. Третият му пост бил на главен жрец на култа към римските императори, което означавало и ръководене на религиозния живот в града.
Важно е да отбележим, че подготовката на скъпите религиозни празници, включващи всенародни шествия и угощения, представления и игри, била заплащана предимно от личните средства на жреците и организаторите. Ако за някой празник били вземани пари от градската хазна, то организаторът трябвало да добави поне равностойна, а в повечето случаи и по-голяма сума от себе си. Същото се отнасяло и за хората на административни длъжности – точно обратното на обичайното в наши дни обилно и безотговорно харчене на обществени средства, включително за лични облаги.
Много римски граждани бягали от подобни постове и предпочитали да живеят спокойно и кротко, без да се намесват в обществените дела и да подлагат на опасност благосъстоянието си. Заемането на високи постове носело много рискове, не само финансови, но който служел достойно и всеотдайно на своята общност, печелел нещо много по-скъпо и ценно за античния свят – уважение и добро име. Точно това ни е показал в своя надпис и Квинт Касий Модест от Деултум, воден от гордост и чувство за изпълнен дълг, след като отдал живота си за развитието и благоденствието на колонията.
