От рядък ритуален съд – до цял потънал остров
Най-интересните открития на водолазната група от НИМ тази есен
Изключително рядък ритуален съд бе открит при подводно проучване под ръководството на проф. д-р Иван Христов (НИМ) северно от устието на р. Камчия. Става дума за изваден от морето каменен перирантерий – нещо като резервоар за осветена в храм вода, използван в езически светилища през античността.
Знае се, че първите перирантерии са били от глина и са навлезли в употреба още през VIII в. пр. Хр., а по-късно каменоделци започнали да ги правят и от дялан мрамор, да ги декорират все по-богато. „Нашият е бил с релефна украса; на три от страните е имало изпъкнали фигури, но до нас е достигнала само едната – коментира проф. Иван Христов. – Този артефакт е първият по рода си, намерен под вода по нашето Черноморие. И на сушата се среща рядко, досега на българска територия не е откриван изцяло запазен перирантерий, а само малки фрагменти. Дали е бил на потънал кораб, или в пределите на крайморски храм? Все още е загадка за нас. Но едва ли е случайно, че водолази се натъкнаха и на съзнателно разполовен каменен щок, разпознат като дар за светилище от пътуващи моряци. Предстои консервация, след това НИМ ще покаже перирантерия в изложба – още тази зима, заедно с амфори от остров Хиос и древногръцкия град Менде.
Но това не е единственото интересно откритие, направено по време на експедицията през септември – ноември т.г. И един калаен слитък от ІІ – ІV век изпъква сред находките на участниците в проекта „Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)“, финансиран от НИМ и Министерство на културата. Слитъкът – също първи по рода си от района на българското Черноморие, вероятно съдържа метал от римските мини в района на Корнуол. Известно е, че британският калай от Корнуол и Девън се налага на пазара около ІІІ век сл. Хр., когато много калаени мини на Иберийския полуостров са изчерпани. Проф. Христов предполага, че въпросният слитък (5,35 кг, 98% чист калай) е бил предназначен за късноримска работилница за производство на бронзови предмети или за монети.
Подводната експедиция се натъкна и на кораб от Османския период, разбил се вероятно при буря, докато е търсел защита в малкия залив при нос Иланджик. На морското дъно сега лежи неговият отлично запазен дървен кил. Водолазите вече са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове.
Но и това не е всичко: след геофизични проучвания на инж. Кирил Велковски (сътрудник на Центъра за подводна археология – Созопол) със сонар и многолъчев ехолот е локализиран и потънал остров в близост до устието на Камчия. За него се знае от западноевропейски карти, правени през периода 1452-1750 г. На тях са маркирани и други острови, които днес вече са под вълните.
Подводните проучвания на НИМ ще продължат и през 2024 г. Акваторията между Черни нос и Галата при Варна все още е сред най-слабо изследваните в дълбочина зони на нашето Северно Черноморие. Ето защо по предложение на директора на ЦПА-Созопол д-р Найден Прахов именно там ще бъдат съсредоточени усилията на специалистите.
Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите в Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (Университет Кънектикът).