Подводна експедиция на НИМ разкри кея на Галатската крепост
Екипът се натъкна на част от антична винарска преса, две каменни котви и многобройни фрагменти от амфори
Писмените извори от XIII до началото на XV век дават откъслечни сведения за крепостта на Галата – топоним, изписван върху едноименния черноморски нос по запазените средновековни карти. От оцелели до днес свидетелства на пътешественици и дипломати през XVIII век знаем, че в залива е имало порт към въпросната Галатска крепост, предпочитан и от капитаните на големите кораби – защото в сравнение с Варненското пристанище там „морето е по-дълбоко и по-запазено от ветровете”, както пише в дневника си австриецът Венцел Едлер фон Броняр през 1786 г.
Но едва сега вече можем да сме сигурни в съществуването на порта с неговия каменен кей, документиран от експедицията на НИМ през първите две седмици на юни 2024-а. Подводните теренни проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов и на неговия заместник доц. д-р Преслав Пеев в акваторията на нос Галата (залив Ески баалък/Старото вързало) стъпват върху резултатите от друго интересно изследване – на Института по океанология към БАН отпреди 3 години. Тогава чрез локатор, ехолот и дрон е засечено Г-образно съоръжение – според доц. Пеев вероятно част от средновековната пристанищна инфраструктура на крепостта.
След многократни гмуркания и замервания под вода, след още заснемания с дрон, геодезично документиране на каменните останки и маркиране на всички по-големи скални блокове в основата на кея вече е направена подробна карта на Галата със залива, включително по-важните находки и останки от крепостта /показваме я първи тук!/.
Най-големите блокове са с височина около 80 см и дължина 1 м, между тях има по-дребни и ломени камъни. При водолазната работа е установено, че Г-образният кей е с дължина 50 м в посока северозапад – югоизток, с перпендикулярно продължение от около 20 м. Съоръжението няма нищо общо с т. нар. „вълноломи“ в скиците на предишни изследователи. Според проф. Христов най-близкият паралел е подводният кей при късноантичната крепост Акра до Черноморец.
Предстои датировката – и тъкмо затова всеки фрагмент от амфора, питос или друг съд, открит в района на Старото вързало, е важен за специалистите от екипа (и особено за доц. д-р Мария Манолова-Войкова, научен консултант по средновековна керамика). При огледа на морското дъно са намерени малко съдове от Предримската епоха (към 5 % от всички), най-ранният артефакт е част от лесбоска червеноглинена амфора от VI в. пр. Хр. Късноантичните са повече, около 35%. Най-ранните средновековни керамични находки са от втората половина на Х век.
Разбира се, интересни са и каменните – две масивни котви и част от късноантична лостово-винтова винарска преса, открита на 9 м дълбочина североизточно от залива. Липсва дървеният вертикален винт с ръчка на пресата – както е описана в „Естествена история“/ Naturalis Historia на Плиний Стари. Той приписва изобретението на елините, поради което уредът става известен като „гръцка преса“. Подобни предмети са откривани при археологически разкопки във Варна, в Бяла и в Несебър. Това е вторият известен случай (след Созопол) за намирането на винарски каменен блок в открито море. Вероятно е бил в трюма на късноантичен кораб, преминаващ (и потънал?) близо до нос Галата.
