Разчетоха надгробен паметник на знатен легионер от I век
Фрагментът от надписа, открит при разкопките на Алмус, дава интересна информация за ветеран, служил 44 години
Ценно свидетелство за ранното римско присъствие в днешните български земи разкри екипът от археолози, проучващ римския кастел и ранновизантийско укрепено селище Алмус при град Лом. Върху запазената част на каменния надпис се разчитат пет реда от надгробно посвещение на латински език, съобщи за Archaeologia Bulgarica ръководителят на проучването Валери Стоичков. Епиграфският паметник е изработен от качествен мрамор, датира се към втората половина на I век. Тоест засега е и най-ранният, открит при разкопки в Северозападна България, добавя археологът. За разчитането му е помогнал епиграфът Николай Шаранков.
След неговата експертна намеса по каменния къс се възстановява тъжната история на високопоставен, но самотен римлянин, служил цели 44 г. в армията (при обичайни 25). Според разчитането на първия, частично запазен ред от надписа, починалият е заемал длъжността имагинифер, тоест носител на образа на императора. В римската армия това се смятало за голяма чест, обикновено оказвана на заслужили легионери.
А откъде можем да предположим и че е бил самотник?
На петия ред от надписа се чете името на посветителя – Амарантус. То е от гръцки произход и се превежда като „неумиращ“. Обикновено такива имена са носили робите през тази епоха. И тъй като по правило посвещенията на починалите са били правени от техните съпруги или наследници, вероятно това означава, че служилият 44 години знатен римски гражданин не е успял да създаде семейство и е завещал цялото си имущество на своя освободен роб. В знак на благодарност пък освобожденецът е издигнал надгробното посвещение.
По-нееднозначно е тълкуването на втория ред от надписа. В него се разчита длъжността декурион, обикновено давана на офицери от римската кавалерия. Присъствието на такъв офицер в Алмус би било лесно обяснимо, тъй като през 2019 г. там бе разкрита и военна барака (контуберниум) на кавалерийска част, която се датира в същия период, пояснява Валери Стоичков. Декуриони обаче са били и градските управители, и членовете на градските съвети. Те са надзиравали събирането на местните данъци, отговаряли са за обществените поръчки, за религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда.
Находката вероятно ще бъде показана на традиционната изложба с най-важните археологически открития през 2020 г. в НАИМ-БАН през февруари догодина.
