Разчитането на надписите от Мурфатлар ще помогне за вникването във връзките между руноподобното писмо, кирилицата и гръцката азбука

Доц. Антоанета Гранберг пред Archaeologia Bulgarica

В процеса на работата по интересните надписи в манастирския комплекс край Мурфатлар, за които съобщи първа нашата медийна платформа, решихме да потърсим мнението на доц. Антоанета Гранберг. Тя е специалистът по славянски езици и медиевистика в интердисциплинарния екип с научен координатор Евгения Коматарова-Балинова (НАИМ-БАН). Работата на екипа се подпомага по договор за съвместни проучвания между НАИМ-БАН и Музея за национална история и археология в  Констанца. Финансираща организация е Националната научна програма за развитие и утвърждаване на българистичните изследвания в чужбина в партньорство с 3D лабораторията при Института за информационни и комуникационни технологии – БАН.

Доц. Гранберг е възпитаничка на СУ „Св. Кл. Охридски“, а сега преподавател в Гьотеборгския университет, където е наградена още през 2018 г. за създаването на специалност „Староцърковнославянски“.Тя е председател на УС на Асоциацията на шведските слависти и на Асоциацията на северните слависти, член на УС на Кралското общество на науката и знанието в Гьотеборг и на УС на Комитета по медиевистика към университета в Гьотеборг. Представител е на Швеция в Международния комитет на славистите и е работещ член на Комисията за компютърна обработка на славянски ръкописи и старопечатни книги към Международния комитет на славистите; участва в редколегията на сп. „Старобългарска литература“ на БАН и е главен редактор на поредицата Acta Slavica Gothoburgensia.

• Доц. Гранберг, научихме, че някои от надписите в църквите на Мурфатларския комплекс ще бъдат ревизирани – колко от тях и по какви причини?

• Работата на редица авторитетни учени в областта на епиграфиката от последните седем десетилетия е ценна база и предпоставка за настоящите проучвания. Но въпреки неоспоримите приноси на досегашните публикации, идентификацията на буквите и съдържанието на по-голямата част от вече оповестените надписи ще бъдат подложени на ревизия. Основанията за това са както начинът, по който досега е документиран и възпроизвеждан материалът, така и методите, с които е анализиран. Да вземем например думата NЕРАДЬ, която не се среща в запазените старобългарски текстове и засега ни е известна само от църква В4 в Мурфатлар. Палеографският анализ показва, че всеки път тя е издрасквана (изчегъртвана) от различна ръка – тоест NЕРАДЬ не е мъжко име, както би могло да се предположи, а по-скоро прилагателно, чието значение е трудно да се установи при самостоятелната му употреба. Анализът на надписите и начертанието на всяка буква издава неопитността и неувереността на писачите. Сравнението с други кирилски надписи от В4 показва, че авторите на надписите NЕРАДЬ не умеят да планират добре разполагането на надписа в пространството, височината на буквите и разстоянието между тях варира. Внимателното проучване на структурата на буквите показва, че поне няколко от писачите са носители на друга графична традиция, не кирилска, и че те се опитват да имитират кирилските букви. Този извод е от значение не само за идентификацията на хората, оставили букви и рисунки на каменната повърхност, но и за интеракцията помежду им, за влиянията между различни индивиди и техните писмени традиции и графична компетентност. Уникалното в настоящия проект за проучването на материала от Мурфатларския манастир е, че се подхожда интердисциплинарно към документацията на материала и към методите за анализ, затова резултатите ще поставят нова основа за бъдещи научни изследвания на материала.

• Какво, според Вас, представляват руноподобните знаци? Има ли сред тях толкова близки до кирилските букви, че да говорим за нещо като протокирилица? Възможни ли са и други версии?

• Въпросът с терминологията – как да наричаме тази писменост, все още не е решен. Казваме, че знаците са руноподобни, но това е малко подвеждащо, защото ни внушава, че става дума за писмо, наподобяващо руни. А технически е вярно само за част от буквите. Материалът се състои както от единични букви, изчертани или издраскани на много места, така и от надписи с различна дължина. Някои от надписите издават удивителна графична компетентност, която говори за дълга практика. Това, което силно ме озадачава, е как някой би могъл да постигне такива умения без да използва писмото в ръкописи. Тази писменост е засвидетелствана единствено в епиграфски материал. Да, някои от буквите в кирилската азбука се срещат и в руноподобните надписи. Това са основно букви за специфични славянски гласни и съгласни, като например ѣ, ъ, ѫ, ж, ц. В същото време в руноподобните надписи присъстват много повече букви, които се откриват и в гръцката азбука, а оттам, разбира се, и в кирилската – например Е, Н, N, Х, Ꙋ, Ѱ. По тази причина трябва да подхождаме изключително внимателно, преди да можем със сигурност да определим посоката на заимстванията. Докато надписите не се разчетат убедително и не се установи за предаването на кой език е използвана руноподобната писменост, няма да можем да отговорим на въпроса за природата на връзките на тази писменост с кирилицата и гръцкото писмо.

• Кой от всички надписи/графити е най-интересен за Вас и защо?

• Трудно ми е да кажа, защото те удивляват и предизвикват изследователя, всеки един по различен начин. Да вземем например единичните букви. Някои от тях се срещат само един-два пъти, те са, така да се каже, индивидуални. Но други се повтарят много пъти, което означава, че имат по-различна функция. Данните от палеографията и езика на кирилските надписи показват, че манастирският комплекс в Мурфатлар е привличал носители на кирилска писмена култура в продължение на няколко столетия, от X век поне докъм края на XII век. Това, което особено ме интересува, е как единичните знаци, букви, надписи и рисунки се „съобразяват“ едни с други, като по-новите надписи не навлизат в пространството на по-старите, или напротив – упражняват графична агресия и нарушават пространството на по-стари надписи. Този тип въпроси не са уникални само за материала в Мурфатларския манастирски комплекс, те са от типологическо значение за графичната култура на Средновековна Европа, което обяснява засиления международен интерес към този обект.

Please follow and like us: