Римският водопровод в Деултум
Христо Прешленов
Почти 20 века са изминали от основаването на Colonia Flavia Pacis Deultensium – единствената римска колония по западния бряг на Черно море, а все още намираме части от водопровода ѝ в сравнително добро състояние. Мечта за много обитатели на съвременни градове.
Но как всъщност е била изградена водопроводната мрежа на римския Деултум край днешното с. Дебелт в община Средец? Какви материали са вложили майсторите, защо те са се оказали толкова устойчиви на превратностите на времето?
Съчетанието на функционалност и естетичност в строителните решения е било заложено още при планирането на селищната структура, съобразена с градоустройствените концепции на римския урбанист Витрувий. Централната зона е била разположена почти в геометричния център на колонията, където е разкрита монументална форумна баня. Северно от нея, на западния небосклон се е откроявал силуетът на свещена зона, където е оказвана почит и на императори от династията на Северите. Разкритото досега застрояване в кварталите следва периметъра им. Те имат правилна геометрична форма и площ около 1,2 югера (един югер е близо 2520 m²) – ½ от площта на кварталите в Помпей, който Сула превръща през 80 г. пр. Хр. в Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum, засипана с вулканичната пепел на Везувий 9 години след основаването на Деултум.
Вече знаем, че градският водопровод на Colonia Flavia Pacis Deultensium е бил положен умело под прилежащата на уличните настилки пешеходна зона, а водата е постъпвала гравитачно от източник, вероятно каптиран северозападно от колонията. Мрежата е била от разклонен вид, водата се е движила еднопосочно до крайните ѝ части. Разбира се, и в античен Деултум, както и в наши дни, са се случвали повреди и градоустройствени промени. Тогава водопроводните клонове се подменяли с нови, които обичайно следвали трасето на изоставените участъци.
Нека да анализираме по-подробно принципите в работата на римските водопроводчици, като започнем с фактите от отминаващия археологически сезон. В северната градска зона екипът ни проучи участък от водопровода с дължина 4,50 м (сн.1), с което общата му досега разкрита дължина достигна над 30 м. Строителният му изкоп е врязан в пясъчникова почва под котата на замръзване. Керамичните тръби с диаметър 0,22 м са защитени от увреждане с укрепващи/термоизолиращи зидове с дебелина 0,25 м, направени от лицево грубо обработени камъни, споени с белезникав хидрофобен хоросанов разтвор. Този „кожух“ е покрит с тухли формат 0,59 х 0,43 х 0,06 м, а между тях и тръбите като вентилираща „въздушна възглавница“ е оставен около 2–3 см просвет. Едно добро решение.
Година по-рано установихме, че строителният изкоп на водопровода източно навлиза в пясъчникови „стерилни“ туфи под пласт черна глинеста пръст, а западно е прекъснат при изкопни дейности, по време на които са загубени бронзови монети на Констанций ІІ и Юлиян ІІ, отсечени през 355/61 г. сл. Хр. Унаследилият го керамичен водопровод е с диаметър 0,13 м. При минали проучвания по трасето на водопровода беше изяснено още, че той преминава под целия южен портик на декумануса, тангиращ инсулите, в коита са изградени форумната баня и императорският храм, като вероятно е осигурявал и част от водните количества, необходими за банята (сн.2).
Тази водопроводна мрежа е била в експлоатация и през римския, и през късноримския период.
Информацията за Деултум достига до вас със съдействието на НФ „Култура“
