Следи от атака на медите открити в Хераклея Синтика

Нападение на тракийското племе меди – съседи на синтите, най-вероятно е причинило разрушенията на централния форум в Хераклея Синтика през I век преди Христа. „Работен post quem за атаката е 88 г. пр. Хр.  (т.е. събитието се е случило през тази година или малко след това), потвърждават го и стратиграфският анализ, и монетните находки – коментира доц. д-р Людмил Вагалински, ръководител на разкопките на античния град край с. Рупите, Петричко. – Нападението се вписва сред събития, известни от изворите за Първата Митридатова война (89-85 г. пр. Хр.). Тогава медите стават съюзници на понтийския владетел Митридат IV Евпатор в битките му срещу римляните, които вече са завладели Хераклея Синтика – да напомним и че при основаването на града от македоните през ІV в. пр. Хр. тъкмо непокорните меди са изтласкани на север от плодородното Петричко поле. Сега за пръв път имаме добре документирано археологическо доказателство за разрушителните им походи през римската провинция Македония, които дотук познавахме само от разкази на антични автори. Техни текстове за периода са анализирани подробно от проф. д-р Петър Делев в „История на племената в Югозападна Тракия през I хилядолетие пр. Хр.“.

Там е цитиран интересен фрагмент на Дион Касий, според който траки, подбуждани от Митридат VI Евпатор, нахлули чак до Епир и светилището в Додона, където ограбили храма на Зевс. Според автора на монографията за същото нападение става дума и при Павел Орозий  – той разказва, че тракийският цар Сотимос преминал с многобройна войска през Македония и стигнал до Елада, а преторът Сенций Сатурнин накрая успял да го отблъсне обратно в царството му. „Пасажът на Орозий е в хронологически контекст и дава възможност събитието да се датира сравнително сигурно в 88 г. пр. Хр. “, добавя проф. Делев.

А кой точно е Сотимос? Мнозина съвременни автори приемат, че е бил цар на медите, споменавани и в други извори като яростни противници на Рим в съюз с Митридат Евпатор. Според проф. Делев това е напълно възможно, но недоказуемо. Дали тогава можем да сме сигурни, че тракиецът Спартак, предводителят на най-голямото робско въстание в Италия през 74-71 г. пр. Хр., е бил от племето на непокорните меди? Изкушаващо е да приемем, че е попаднал в римски плен по времето на войните с Митридат, но в „История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр.“ тази хипотеза, добила популярност у нас след новия прочит на изворовите данни за Спартак от Конрат Циглер,  е отхвърлена. Проф. Делев анализира текстове на Флор и Апиан, според които Спартак първо е воювал на римска страна, после е станал дезертьор и разбойник, а след залавянето му – роб и гладиатор. Тоест няма как да произхожда от средите на медите, дългогодишни противници на Рим; паралелите на името му насочват към идеята да е бил сред участниците в командвания от Амадок одриски контингент в армията на Луций Корнелий Сула.

Please follow and like us: