Християнските мъченици и анонимните фолиси
Защо точно при Никифор II Фока са сечени парични знаци с образа на Исус – вижте в новия брой на сп. Archaeologia Bulgarica
Колко смирен може да е един император? И как така тъкмо войнственият Никифор ІІ Фока (912-969), известен с победите си на бойното поле и със смелите църковни реформи, става първият византийски владетел, отказал да увековечи лика си върху всяка имперска монета в полза на Исус Христос? Да, това е същият онзи Никифор Фока, насъскал киевския княз Светослав да нападне България, за да му помогне да се разправи веднъж завинаги със съседите от север. Очевидно при него нищо не трябва да се приема за „чиста монета“…
Михаил Чореф стига до много интересни заключения в статията си „Tempora mutantur et nos mutamur in illis или за причините за появата на монетните емисии от анонимни фолиси“, публикувана в новия брой на сп. Archaeologia Bulgarica. Авторът защитава тезата, че с т. нар. анонимни фолиси Никифор Фока не само показва смирение пред Бог, а популяризира идеята за Свещена война, повишавайки и авторитета на военната служба. Императорът съзнателно се стреми да налага представата, че византийските воини, загинали в битка с мюсюлмани, са християнски мъченици.
В първия брой на Archaeologia Bulgarica за 2019 г. са публикувани още статията на Стилиян Иванов „Типология и хронология на червенолаковата керамика от римския производствен комплекс в местността „Върбовски ливади“ край Павликени (Северна България), „Етничност в степите на Северното Черноморие през ранновизантийско време“ от Флорин Курта и „За началната дата на средновековната долнодунавска крепост Пъкуюл луй Соаре и нейното пристанище“ от Георги Атанасов.
