Шифърът върху острието
Факти, хипотези и заключения около „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“
Какво би направило от един средновековен меч съвършено (за времето си) оръжие? Веднага се сещаме за здравина на метала, технология на производство, добър баланс и воински умения. Но то е, защото мислим като съвременни хора. За средновековния човек обаче е имало и друг решаващ фактор – Божието застъпничество, подсигурявано чрез гравиране направо върху острието.
Дали има и такива мечове сред експонираните в Националния археологически музей? До 30 септември в изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“ ще може да се види впечатляващо разнообразие от мечове, саби и ножове: 123 предмета от 29 музея, подбрани и експонирани след задълбочено проучване. Няколко от тях са с надписи, заслужаващи специално внимание. Не само заради посланието, а и заради трудностите при разчитането, което прилича направо на разгадаване.
В този смисъл най-забележителният експонат в изложбата (поне за нас от Archaeologia Bulgarica) е мечът от Пернишката крепост (1100 – 1185 г.), от колекцията на НАИМ-БАН. Надписът върху острието му представлява странно съчетание от букви и прилича на код, сякаш е нарочно зашифровано: +IHININIhVILPIDHINIhVILPN +
„Има различни теории какво точно пише върху меча – пояснява един от организаторите на изложбата, гл. ас. д-р Методи Златков. – Спомням си предположение, че става дума за лангобардски надпис от VIII век, но след консултация с епиграфа Николай Шаранков вече сме почти сигурни, че е славословие на Христос от XII век. Още през 80-те години на ХХ век археологът Стамен Михайлов е предположил това въз основа на типичните за периода съкращения при твърде дълъг надпис, който някак трябва да се побере върху оръжието и да даде сила на воинската десница.“
Според Михайлов „всички букви са грижливо изписани, без лигатури и надредни знаци“, а латинският текст +IHININIhVILPIDHINIhVILPN + може да се прочете така: + IH(ESUS). IN I(HESUS) N(OMINE). IH(ESUS) VI(RGO). L(AUS) P(ATRIS) I(HESUS) D(OMINI) H(RISTUS). IN IH(ESUS) VI(RGO). L(AUS) P(ATRIS) N(OSTRIS) +. Тоест: „Исус. В името на Исус, Исус непорочния. Слава на Отца, Исуса Господа Христа. В (името на) Исус непорочния. Слава на нашия Отец.“ А многото повторения не са случайни – смятало се е, че това прави божията намеса по-сигурна. „Такъв тип славословия са типични за Западна Европа през периода XI-XIV век и особено през XII столетие, когато се налагат и във Византия“, добавя Методи Златков.
Въпросният меч обаче изглежда някак недовършен и определено неудобен за хващане. „Да, липсват му някои части – включва се инструкторът по историческа фехтовка Мирослав Лесичков, консултант на археолозите при организирането на изложбата. – „Няма кръстат предпазител, върхът на „опашката“ на острието е отчупен, но пък има нетипична за тези оръжия дупка, вероятно за нит. Тя е вторична, тоест някой е „комплектувал“ оръжието според традициите на Балканите. Тъкмо подобни практики характеризират нашата географско-културна среда като тип „фюжън“.
И според Методи Златков „миксът“ между вносни остриета и балкански добавки е специфичен за българското оръжие през периода: „Защото ние нямаме собствено производство на мечове по време на Втората българска държава. Затвърдихме това заключение благодарение на задълбоченото изследване на известните до момента експонати. Средновековни оръжия се намират рядко при разкопки, почти няма такива погребения, ако не броим няколко изключения от ранното Средновековие и времето на късните номади.“
Съмнявате ли се в тези факти? Тогава може да хванете в собствената си ръка съвременната реконструкция на средновековен меч. Оръжието е достъпно за всеки посетител в отворена витрина пред входа на изложбата.