НовиниОткрития

Шифърът върху острието

Факти, хипотези и заключения около „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“

Какво би направило от един средновековен меч съвършено (за времето си) оръжие? Веднага се сещаме за здравина на метала, технология на производство, добър баланс и воински умения. Но то е, защото мислим като съвременни хора. За средновековния човек обаче е имало и друг решаващ фактор – Божието застъпничество, подсигурявано чрез гравиране направо върху острието.

Дали има и такива мечове сред експонираните в Националния археологически музей? До 30 септември в изложбата „Хроники от стомана. Хладно оръжие от българското Средновековие“ ще може да се види впечатляващо разнообразие от мечове, саби и ножове: 123 предмета от 29 музея, подбрани и експонирани след задълбочено проучване. Няколко от тях са с надписи, заслужаващи специално внимание. Не само заради посланието, а и заради трудностите при разчитането, което прилича направо на разгадаване.

В този смисъл най-забележителният експонат в изложбата (поне за нас от Archaeologia Bulgarica) е мечът от Пернишката крепост (1100 – 1185 г.), от колекцията на НАИМ-БАН. Надписът върху острието му представлява странно съчетание от букви и прилича на код, сякаш е нарочно зашифровано: +IHININIhVILPIDHINIhVILPN +

„Има различни теории какво точно пише върху меча – пояснява един от организаторите на изложбата, гл. ас. д-р Методи Златков. – Спомням си предположение, че става дума за лангобардски надпис от VIII век, но след консултация с епиграфа Николай Шаранков вече сме почти сигурни, че е славословие на Христос от XII век. Още през 80-те години на ХХ век археологът Стамен Михайлов е предположил това въз основа на типичните за периода съкращения при твърде дълъг надпис, който някак трябва да се побере върху оръжието и да даде сила на воинската десница.“

Според  Михайлов „всички букви са грижливо изписани, без лигатури и надредни знаци“, а  латинският текст +IHININIhVILPIDHINIhVILPN + може да се прочете така: + IH(ESUS). IN I(HESUS) N(OMINE). IH(ESUS) VI(RGO). L(AUS) P(ATRIS) I(HESUS) D(OMINI) H(RISTUS). IN IH(ESUS) VI(RGO). L(AUS) P(ATRIS) N(OSTRIS) +. Тоест: „Исус. В името на Исус, Исус непорочния. Слава на Отца, Исуса Господа Христа. В (името на) Исус непорочния. Слава на нашия Отец.“ А многото повторения не са случайни – смятало се е, че това прави божията намеса по-сигурна. „Такъв тип славословия са типични за Западна Европа през  периода XI-XIV век и особено през  XII столетие, когато се налагат и във Византия“, добавя Методи Златков.

Въпросният меч обаче изглежда някак недовършен и определено неудобен за хващане. „Да, липсват му някои части – включва се инструкторът по историческа фехтовка Мирослав Лесичков, консултант на археолозите при организирането на изложбата. – „Няма кръстат предпазител, върхът на „опашката“ на острието е отчупен, но пък има нетипична за тези оръжия дупка, вероятно за нит. Тя е вторична, тоест някой е „комплектувал“ оръжието според традициите на Балканите. Тъкмо подобни практики характеризират нашата географско-културна среда като тип „фюжън“.

И според Методи Златков „миксът“ между вносни остриета и балкански добавки е специфичен за българското оръжие през периода: „Защото ние нямаме собствено производство на мечове по време на Втората българска държава. Затвърдихме това заключение благодарение на задълбоченото изследване на известните до момента експонати. Средновековни оръжия се намират рядко при разкопки, почти няма такива погребения, ако не броим няколко изключения от ранното Средновековие и времето на късните номади.“

Не можем да подминем и още едно оръжие с надпис – но то прославя не Бог, а реална историческа личност. Става дума за боен нож от началото на XVIII век и по-точно „от времето на цар Петър I“, както пише под експоната от Добричкия музей. По острието има и изображения, и букви. Единият надпис е особено важен за хронологията: Vivat Peter Alexowit Czaar vai Moscau, са разчели специалистите. А щом Петър е само московски цар, значи ножът е отпреди края на Великата северна война и въздигането му за император през 1721 г. Има предположения, че е изработен по негова поръчка в Германия, но тази поръчка е минала през Холандия, където Петър I е укрепвал дълготрайни контакти (може би оттам идва двойното „а“ в „Czaar“).

Макар и без думи, друг меч привлича погледите на всички посетители, защото е единственият с ножница. Причината е, че е предаван през поколенията, а не е заравян под земята. „Вижда се как е направена ножницата: отдолу има тънки дървени летви, обвити с ленен плат; върху това ядро са сложили кожа с метални укрепващи шини и ремъци за връзването към колана – обяснява Методи Златков. –  Дали сме по-голяма хронологична рамка, защото мечът и ножницата са изработени по различно време. Почти сигурно острието е много по-ранно, може би от XVI век. „При една по-смела хипотеза – дори от XIV столетие, ако съдим по някои конкретни характеристики на острието – добавя Мирослав Лесичков. – Върху него има ковашко клеймо, наподобяващо използваните в областта Солинген. Но дали клеймото е истинско? Може да става дума за фалшификат, направен в някоя незнайна работилница… Трябват ни много повече изследвания, за да сме сигурни. Иначе едно острие би могло да има екстремно дълъг живот – дори 1000 години, ако се съхранява правилно и се полагат необходимите грижи.“

Според него показаните в изложбата саби, мечове и ножове са продукт на висшата военна технология за времето си. Като специалист по историческа фехтовка Мирослав Лесичков е направил необходимите тестове и преценява пропорциите на някои от тях като близки до съвършенството. Да, мечовете изглеждат тежки и големи, но когато са добре балансирани, всеки човек в кондиция би могъл да ги използва след известно обучение. Повечето мечове, които са за използване с една ръка, тежат между 0,8 и 1,3 кг, а тези за две ръце са между 1,4 и 1,9 кг. Най-тежкият в изложбата достига 2,280 кг.

Съмнявате ли се в тези факти? Тогава може да хванете в собствената си ръка съвременната реконструкция на средновековен меч. Оръжието е достъпно за всеки посетител в отворена витрина пред входа на изложбата.

 

 

 

Please follow and like us: