Ще научим ли нещо за синтите покрай новооткритата монета?

Сребърен обол на Месамбрия Понтика (днешен Несебър) бе открит в сондаж с дълбочина над 5 м в границите на форума на античния град Хераклея Синтика край Рупите, Петричко. Монетата е много интересна не само защото е изминала дълъг път, а и защото е най-ранната, намирана на този обект.Месамбрия монета аверс

Тя е достатъчно добре запазена, за да се види изображението на коринтски шлем от лицевата страна – такива оболи са циркулирали активно в периода 450 г. пр. Хр. – 350 г. пр. Хр. „Монетата е отпреди Филип II и основаването на Хераклея Синтика през втората половина на IV в. пр. Хр. – коментира доц. д-р Вагалински. – Открихме я сред масивни камъни над избила подпочвена вода, отгоре има горял пласт. Засега не сме сигурни как да тълкуваме находката, но една от възможностите е тя да свидетелства за активността на синтите и евентуално за съществуването на тяхно селище на това място преди идването на македоните.“

Месамбрия монета реверсТези траки са споменавани много рядко в изворите. Синтите са отбелязани мимоходом от древногръцкия военачалник и историк Тукидид като вероятно самостоятелно и независимо племе, останало встрани от похода на одриския цар Ситалк срещу Пердика II през 429 г. пр. Хр. Дали това е достатъчно сигурно сведение?

„По отношение на Тукидид аз лично не приемам определянето му като блестящ историк и първокласен извор, тъй като голяма част от неговата „История на Пелопонеската война“ е писана и като опит за лична реабилитация. По отношение на синтите обаче неговите сведения са много показателни, тъй като Тукидид създава своя текст, живеейки в родовото си имение точно по долината на Струма, но в долното течение на реката – коментира проф. д-р Диляна Ботева, специалист по стара история и тракология от СУ „Св. Климент Охридски“. –  Според мен фактът, че той не съобщава за съществуването на държава на синтите може да се приеме като сигурен аргумент, че в периода между края на 30-те години и последното десетилетие на V в. пр. Хр. синтите не са сериозен фактор в развитието на Югозападна Тракия.“

А какво се случва с тях при настъплението на Филип II? Най-много информация за синтите е събрана в книгата на проф. д-р Петър Делев от СУ “Св. Климент Охридски”. В неговата „История на племената в Югозападна Тракия през I хилядолетие пр. Хр.“ (2014)  е коментиран и фактът, че земите на синтите със сигурност са сред присъединените към Македонското царство, но науката не разполага с подробен разказ как е станало това. Все пак е запазен един интересен античен текст – стратегема на Полиен. Там се казва, че когато Филип II нахлул с армията си в осеяната с пропасти и гори страна на „орбелийците“ (от Орбелос, най-вероятно сегашна Беласица), пуснал ловджийски кучета, за да излови изпокрилите се в горите и храсталаците „варвари“. Възможно е това да означава, че макар да не са били силен и организиран противник, синтите са се били яростно срещу македоните, затова са били преследвани и избивани в планинските им убежища. „Тяхната съдба със сигурност е била различна от тази на южните им съседи – бисалтите: докато последните са били интегрирани в Македонското царство като съюзници и отчетливо се запазват като етническа и политическа общност до края на неговото съществуване, синтите трайно слизат от историческата сцена в средата на IV в. пр. Хр.“, пише проф. д-р Делев.

Паметта за непокорното племе все пак се запазва през вековете – като част от наименованието на най-важния град, основан през втората половина на IV в. пр. Хр. по Средна Струма:  Хераклея Синтика.

Please follow and like us:
error