Amor Romae: Любов към Рим на Дунав

Графити върху крепостната стена на Трансмариска дават интересен ракурс към войнишкото ежедневие

Николай Шаранков

Една забравена находка отпреди почти две десетилетия ни връща към древното минало на Тутракан, римската Трансмариска. През 2002 г., при проучването на подковообразна кула, достроена вероятно по времето на император Константин Велики (306 – 337 г. сл. Хр. ), археолозите доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и Емил Петков (ИМ-Тутракан) се натъкват на графити на латински език, които публикувамe тук за първи път.

Стотици примери както от миналото, така и от нашето ежедневие показват, че при вида на гладката мазилка мнозина не успяват да удържат импулса си да напишат нещо. Наличието на такива надписи по стените само по себе си не е изненадващо; съдържанието им обаче може да бъде безценно, защото ни дава възможност да преодолеем времето и да надникнем в живота и мислите на обикновените хора отпреди около седемнадесет века.

Графитите от кулата в Трансмариска били издраскани с остър предмет върху все още мокрите хоросанови фуги между камъните. Вляво виждаме нещо съвсем обичайно – един от войниците решил да се увековечи и изписал имената си. Като всеки римски гражданин той имал три имена, от които са оцелели първите две: GAIVS LVC(I)VS (…) – Гай Луций …; на мястото с третото му име мазилката била изкъртена още в древността. Но интересното в случая е, че за разлика от много свои „колеги“  в писането на графити, които давали допълнителни подробности за себе си (например военна си част, родното място или името на любимата си), Гай Луций предпочел да даде израз на своята „любов към Рим“: Amor Rom(a)e.

Дали това е спонтанно заявяване на патриотичните чувства на един войник, пазещ границите на империята в онези трудни времена? Или силният копнеж след военната служба на дунавския бряг да достигне до Вечния град? А може би фразата е останала в съзнанието му от ученическите години, когато са го възпитавали в любов към родината? Или просто е бил впечатлен от играта на думи, при която името на Рим (ROMA), прочетено отзад напред, се превръща в „любов“ (AMOR)? Вероятно всяко от тези възможни обяснения е донякъде вярно. Магическата връзка между името на Рим и думата за „любов“, сякаш създадена от самите богове, била добре позната и често използвана от римските писатели, за да внушава предопределената от съдбата роля на Рим като обединител на целия свят. Имало дори спекулации, че Amor („Любов“) е мистичното име на Roma (Рим), което пазело града от врагове и опасности и чието публично разгласяване се наказвало със смърт. На основата на анаграмата AMOR – ROMA били създавани магически квадрати, както и палиндроми (текстове, които се четат по един и същ начин и в двете посоки), например „Roma summus amor“ („Рим е най-голямата любов“) или „Roma, tibi subito motibus ibit amor“ („Рим, чрез разместване идва при теб изведнъж любовта“); очевидно тези традиции не били непознати и по долното течение на Дунав.

Вдясно от надписа, в който Гай Луций заявява любовта си към Рим, още някой (почеркът е друг) решил да покаже, че умее да пише. Той нямал големи претенции и вероятно не бил толкова образован, затова го направил по съвсем простичък начин – изписал латинската азбука:

ABCDEFGH…

Приблизително по същото време друг жител на Трансмариска издигнал за покойната си съпруга Валерия надгробен камък (открит през 30-те години на ХХ век) с красиви стихове, имитиращи поезията на Овидий:

„Тук съм погребана аз: носех някога име Валерия,

трижди по десет години живях със съпруга си ласкав,

повече  нямаше как – само толкова даде съдбата

(даже великият Юпитер не е по-силен от нея).

Но изживях си живота прекрасно – от млади години

с моя любим се обичахме нежно, за мен и за него

нямаше друга любов…“

Колкото и да са различни като съдържание, всички тези надписи всъщност показват едно – силата на римския дух и латинския език в Трансмариска през IV в. сл. Хр. Макар и на границата на империята, при трудни военни и икономически условия, древните жители на днешния Тутракан били достойни римски граждани, които се гордеели с принадлежността си към римската цивилизация.

Градът, прочут предимно с по-новата си военна история, и в античността бил сред важните отбранителни пунктове на дунавската граница на Римската империя. Още в средата на II в. сл. Хр. известният географ и астроном Клавдий Птолемей го описал като едно от значимите селища в римската провинция Долна Мизия, а в последната година на III в. император Диоклециан завършил изграждането на масивните крепостни стени, чиито внушителни останки и днес могат да се видят на няколко места в града.

През 250-251 г. готите преминали Дунава и опустошили обширни територии от римските провинции Долна Мизия и Тракия, а в сражение при Абритус, днешния Разград, дори убили двама римски императори – Траян Деций и сина му Херений Етруск. В империята настанали борби за престола, варварите продължавали да нахлуват през Дунава и настъпилият хаос бил овладян едва през 253-254 г., когато младият император Галиен бил изпратен от баща си Валериан да възстанови Балканите след катастрофата. Едно от първите действия на Галиен било да възложи на управителя на провинция Долна Мизия Гай Юлий Виктор и разположените в Трансмариска военни части да изградят ново укрепление на дунавския бряг. През последната четвърт на III в. нападенията на отвъддунавските варвари зачестили и император Диоклециан, който на 18 октомври 294 г. посетил Трансмариска по време на своята обиколка по римските граници, решил да построи голяма и солидна крепост. Строителните работи завършили през 299/300 г. и над главната порта на Трансмариска бил поставен хвалебствен надпис: „Императорите цезари Гай Аврелий Валерий Диоклециан и Марк Аврелий Валерий Максимиан, благочестиви, щастливи, непобедими августи, и Флавий Валерий Констанций и Галерий Валерий Максимиан, най-знатни цезари, пет пъти велики победители на германците, четири пъти велики победители на сарматите, два пъти велики победители на персите, велики победители на британците, след като усмириха вражеските народи и утвърдиха спокойствието в своята империя, изградиха тази крепост, която ще пребъде за вечни времена, за да пази държавата.“ Но само няколко десетилетия по-късно, вероятно по времето на император Константин Велики, се оказало, че крепостта не е чак толкова вечна – наложило се да бъдат направени сериозни ремонти, като строителните дейности отново били поверени на разположените в Трансмариска военни части. Именно при тази реконструкция южната крепостна стена била подсилена с подковообразната кула, дала и една от най-интересните находки – надраскания на латински надпис, коментиран в тази статия.

 

––––––––––––––––––––––––––––––

Проучвателят на Трансмариска доц. д-р Людмил Вагалински е публикувал статия за гема, открита година преди войнишките графити, пак при южната крепостна стена, но отвътре. Archaeologia Bulgarica дава линк към нея, защото е свързана с темата не само като датировка и местонахождение, но и като внушение; подобно на коментирания по-горе надпис гемата изразява вяра в закрилата/мощта на Рим сред жителите на Трансмариска.

 

https://www.academia.edu/41844171/Late_Roman_Intaglio_from_Transmarisca